Приятелството е солта на земята (есе)

   Мило Дневниче,
   Напоследък приятелството е незаменима част от живота ми и все повече се замислям за него. Безценно е. Както хората не можем да битуваме без най-обикновената, най-често използвана и най-любима подправка солта, така – без приятелството. Хората около нас удовлетворяват нуждата ни от комуникация, но приятелите се различават от останалите по това, че винаги са до нас.  В добро или лошо те ни изслушват, подкрепят, съветват, обичат.
   Всъщност искам да ти кажа, че сред всичките познати срещнах приятел. Той е страхотен. Споделям всяка добра новина с него. Миналия месец например разбрах, че съм спечелила екскурзия до Италия и той се радва толкова много за мен. Споделеното щастие е два пъти щастие, казват хората. Е, може би не чак двойно, но със сигурност ти става приятно, когато има с кого да изживееш хубавите моменти от всекидневието. Така изразяваш емоциите си, а заедно с тях и част от самия себе си. Успехите на другия също те карат да се чувстваш добре. Приятелството не се състои в това само да извличаш ползите, а и да даваш. Трябва да има обратна връзка в отношенията. Да се преживяват прекрасните моменти заедно, споделяйки, но и да се създават нови такива. Да караш другия да се усмихва и той – теб. Това му е безценното на приятелството – да имаш някого с когото да споделиш всичко хубаво, който те кара да изпитваш приятни емоции, който да разчупва сивото ти ежедневие. А ти, от своя страна, да правиш същото за него.
   Животът не е само усмивки и забавление. Силна нужда от приятел имаш, когато преживяваш тежки моменти. Моят приятел е до мен във всеки един такъв. Наскоро почина любимата ми баба и благодарение на неговата помощ, аз успях да преживея това по-леко. В това се крие същината на дружбата. Всеки може да бъде до теб, когато се забавляваш, но само истинският приятел няма да ти обърне гръб и когато плачеш. Той ще ти подаде ръка и ще те успокои. Винаги можеш да разчиташ на него, дори и когато му се обаждаш в средата на нощта, по никое време. Никога не би ти се присмял и не би ти затворил телефона. Разбира се, ти трябва да си готов да направиш същото за него. Приятелите трябва да се подкрепят, защото заедно стават по-силни. Ако приятелят ти греши в нещо, ти трябва да му го кажеш, но въпреки това да останеш с него. Истинският приятел никога не предава своя другар. Това е толкова успокоително – да знаеш, че винаги ще има някой, който да е с теб. Приятелството е една опора, на която можеш да се облегнеш по всяко време, дори и в най-трудното.
   И така, мило Дневниче, безценно и основно нещо в живота на човека е приятелството. Също, както е солта. Благодарение на дружбата ние се радваме повече и плачем по-малко. Не е ли това прекрасно?


П.П.
Нужно ли е да споменавам, че това е просто художествен текст и всяка прилика с действителни лица и събития е случайна? :)

Властта - начини на употреба (есе)

   Аз мога да ти кажа, че властта е нещо прекрасно. Тя се явява лидер над масата и когато този лидер мисли за обикновения човек, то неговото влияние върху обществото е положително. Нека се вземат за пример медиите: често те организират кампании за набиране на средства. По този начин помагат на нуждаещите се и, от друга страна, показват на човека, че той трябва да бъде благороден и да мисли за останалите, освен за себе си. Могат да се споменат и изпълнителната и законодателната власт: тяхната цел е да вътворяват ред и да следят за изпълнението му, за да има равнопоставеност между хората и така да се достигне хармония.Властта със сигурност има влияние и то би могло да бъде благоприятно. Тя е способна да промени хората към по-добро, да ги направи по-разумни и по-малко егоистични. Има силата да наложи модата, която да се следва сляпо. И, ако тази тенденция бъде насочена към висши ценности, то те поне малко ще завземат съзнанието на човека и ще променят разбиранията му. Властта има авторитета да въздейства положително и да ни учи.
   Но това като че ли звучи някак утопично. Доста често срещано е явлението властта да бъде използвана с егоистични цели. Тук ще се върна към по-горе дадения пример за благотворителните кампании и ще задам следния въпрос: Нима организаторите не прибират в джобовете си по-голямата част от събраните средста? Но нека приемем това за двоен интерес. Какво ще кажеш за полуголите вихрещи се тела, излъчвани постоянно по медиите? Или за филмите с насилие? Те не влияят благоприятно на едно малко дете, но пък са доходоносни, затова ще продължават да бъдат популярни. Умишлено ще пропусна да дам пример за политиката, на всички ни е ясно как стоят нещата там. Още едно нещо се вижда като през кристал – често властта не мисли за хората, властта мисли за себе си. Тя води до опиянение и самозабрава – колкото повече я имаш, толкова повече я желаеш, защото виждаш резултатите от използването й и те ти харесват. Хората, използващи властта си, оказват натиск върху останалите и по този начин се получава неравноправие, нормалната ответна реакция на което е негодуванието от страна на ощетените. А, за да не стоят със скръстени ръце и просто да недоволстват, те започват да се борят за властта. Някои я имат, други не толкова, но едно е важно – влиянието се използва в собствен интерес.
   Властта дава силата да въздействаш върху хората и върху ситуациите. Независимо дали е използвано за популяризирането на висши ценности, или егоистично, умишленото влияние върху някого е чиста манипулация. Може да се каже, че медиите управляват съзнанието на хората чрез своите предавания и лица. Когато един обичан и известен човек се държи и облича по определен начин, хората започват да копират от него, защото той е техният пример. Така популярната личност налага модел на поведение. Има възможността да манипулира обществото и да налага своите възгледи върху него. Всеки един от нас притежава някаква власт – било то в лицето на пари, известност, красота и дори нечия любов. Всичко това е свързано в огромна отговорност, защото никога не се знае дали не влияем неправилно на някого. В чиито ръце е властта, в неговите е контролът.
   Властта може да оказва благоприятно въздействие върху хората, популяризирайки нещо добро и ценно. Така те взимат пример и стават по-разумни. От друга страна, властта е използвана в собствен интерес, оказвайки натиск върху останалите, и по този начин се получава неравноправие. Властта е сигурен начин за манипулация и носи огромна отговорност за този, който я притежава.

Свободата - желана, но страшна (есе)

- Кажи ми ти, като един от най-видните революционери, какво е свободата?
- Ах, свободата! Тъй жадувана за моето отечество, за моите другари и за мене. Най-съкровеният ми блян е тя и душата си съм готов да дам за нея. Народът също я желае, ама го е страх да се вдигне на бунт. Страх го е най-първо от възможната смърт. Не ще да дава своя живот за независимостта, егоистично мисли. После се бои и от самата нея. Духовната неограниченост е още по-мъчно постижима. Умът е свикнал на робството и, дори свободен, човекът пак роб ще бъде. И как иначе като така е закърмен – да му се казва що да прави и где да ходи. Ама не е право така, ще знаеш. От свободата по-ценно няма.
- Ти, макар и Христо Ботев, също си човек. Теб не те ли е страх? Никой не желае смъртта.
- Страх ме е, ама се боря с боязънта в мене си. Животът не е същият без свободата. Той, обикновеният човечец, не гледа по-далеко от носа си. Разсъждава: „Аз искам да съм свободен, ама то досега, щом не сме се освободили, и сега няма да стане. Що да надигам глава, като може да я отрежат? Нали животът е най-важен. По-добре зависим, отколкото мъртъв.” И то един помислил така, втори, трети... И, гледай, те цяла тълпа страдалци. Слепци с очи. Малко хора се досещат за деца, внуци, идеята, борбата, родината. Кажи, не е ли туй по-значимо от живота? Съществуването е толкоз преходно. Няма що да живеем инак, ако не сторим нещо полезно. А и то робското житие не е живот. Не се търпи ограничаван да си дори от елементарни работи – не прави туй, не ходи там, не обличай таз дреха. Още повече да не ти е позволено да изповядваш твойта си вяра, да имаш твойте си традиции и обичаи, твойта си народност и твойте си мисли. Дни без рахатлък не са живот. За туй аз искам да загина в името на нещо свято, вместо да битувам тъй. Свободата е вечна. И тоз, дето загине за нея, и той вечен става.
- Това е толкова героично! А какво имаш предвид с това, че хората се страхуват от свободата? Защо това е така?
- Тука вече говорим за волността на мислите. И робът, и героят са ограничени физически, ама разликата в тях е, че първият е зависим и духом, а вторият е свободен. Робът, брате, завинаги такъв остава! Даром да му тикнеш свободата в ръцете, той не знае що да прави с нея. Ако му викнеш: „Свободен си вече!”, той ще ти се поопули, ще се почеше по кратуната, па ще се обърне и ще се върне към стария бит и ще си знае същите работи каквито и преди. Като не го е усещал туй нещо независимостта, отде да знае що е? Уж я иска, ама дълбоко в него го е страх. Всеки го е страх от непознатото. Затуй и не прави опит да поразсъждава и да вникне в своята истина. Предпочита простичкото ежедневие и така си му отминава животецът. Та и свободни да сме, тя духовната ограниченост си остава дълго, дълго. Първо от нея трябва да се отървем, после за дейности и идеи да мислим.
- Не бих могла да не се съглася. Животът е нещо ценно, но щом е изживян напразно, от него смисъл няма. Свободата наистина е силно желана, но толкова страшна, че голяма част от хората не се осмеляват да се изправят срещу този страх. Трябва първо да освободим себе си от оковите, след което да се преборим за идеята си, независимо каква цена ще платим.

Всеки сам избира и своя затвор, и своя надзирател (есе)

Тълкувайки тази фраза, затворът може да се приеме като символ на заобикалящата среда на човека и неговото ежедневие. Заобикалящата среда е домът, работата или училището, местата, които се посещават независимо какви са те. Ежедневието е поредицата повтарящи се действия, които се извършват в денонощието – от събуждането сутрин до заспиването вечер, и именно заради това е представено като затвор. Изборът им, или иначе казано - изборът на затвор несъмнено играе роля в развитието на личността. Ако моето всекидневие включва посещение на много и различни културни мероприятия, аз ще обогатявам себе си, своите знания и умения. Така животът ми освен интересен става значим. И обратното – аз мога по цял ден да стоя вкъщи и по този начин се откъсвам от света, спира стремежът ми за усъвършенстване и започва бавна деградация. Ето как средата влияе върху нас. Свободни сме да избираме как да прекарваме живота си, но трябва да внимаваме и да помислим, когато решаваме как да изживеем дори един обикновен ден, защото последици от това има.
Последици има и от избора на надзирател, а именно хората, с които комуникира човек. Най-често се общува с приятелите, колегите и семейството и по този начин те са съветник и пример за подражание. Въздействат върху личността чрез своето поведение, възгледи и начин на живот. В този случай познатата на всички ни максима „С какъвто се събереш, такъв ставаш” важи с пълна сила. Когато около мен има интелигентни и амбициозни хора, знаещи какво искат от живота и как да го получат, аз ще се уча и рано или късно ще стана като тях. Има и друг вариант – колкото и да съм успяла, обградя ли се с такива, които бездействат и единствено се оплакват, то аз ще започна да вървя надолу. Масата и обществото винаги са влияли и ще влияят върху личността. Всеки избира с кого да се сдружи, но преди да станем близки с някого и да му се доверим е нужно да го опознаем и да преценим как този човек ще ни въздейства.
Друг е въпросът доколко имаме свобода на решението, което взимаме. Смята се, че свободата се изразява в правото на избор. Но колко такива имаме всъщност? Опциите винаги са ограничени от външни обстоятелства. Аз искам всеки ден да карам сърф, но не живея до океан. Искам да посещавам множество художествени галерии, но това е трудно достижимо, тъй като такива няма в близост. Искам да съм добра приятелка на Барак Обама, но шансът дори да се запозная с него е минимален. Не винаги можем да живеем по начинът, по който искаме, и да се обградим с хората, с които желаем, затова се задоволяваме с вариантите, които имаме. Нужна е реална преценка доколко е възможно да се случи това, което желаем.
Затворът и надзирателят символизират заобикалящата среда, ежедневието на човека и хората около него. Затворът е представен по този начин, защото самото ежедневие е съвкупност от повтарящи се действия, в които индивида се затваря и ограничава. Надзирателят от своя страна е такъв, поради участието му във всекидневието и влиянието, което има. Всеки е свободен да избира как да живее живота си, но този избор винаги е съобразен със средата и вариантите, които имаме.
Към този избор трябва да се подхожда с нужното внимание, защото от него зависи дали ще се качваме нагоре, или ще слизаме надолу.

Вярата (подтези към есе)

Вярата е безпрекословната убеденост в определен авторитет. Обикновено вярата е насочена "навън" към нещо, но тя може да бъде вяра в себе си.
По света има много и различни хора, които са уникални сами по себе си, и всеки един от нас е свободен да вярва в това, което пожелае, според собствените си виждания и убеждения за живота. Дали ще вярваме в определена идея, в доброто и справедливото, в Бог, в утрешния ден, в близък човек, или идол, или в себе си е без значение. Важното е, че вярата придава смисъл на човешкия живот и ни помага да вървим напред дори и в най-трудните моменти.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
С тези стихове Никола Вапцаров затвърждава твърдението, че при загубата на своята вяра човек губи увереността и дори себе си сред останалите.
Вярата е висш идеал, но това не значи, че трябва да й се уповаваме сляпо. Трябва да се размишлява, да се разсъждава, да се подкрепя и да се ръководи. Да се дава всичко от себе си в името й и в това и други хора да вярват в твоята вяра. Така ти ще помагаш на нея и тя ще помага на теб. А човек определено не може без нея.
Вярата е една от колоните, на които се крепи човешкият живот. Тя се явява като опора на всеки, който има нужда от нея. А нима има някой, който не е изпадал в труден за него момент?
А тези, неверниците, които казват, че не вярват в нищо – така те се уповават на собствения си неуспех и в неуспеха на своите дела и сами се обричат на него. Какво щеше да се случи, ако Левски, Ботев и Каравелов бяха казали: „Не вярвам, че България ще бъде свободна”? Какво щеше да се стане, ако Паисий си мислеше: „Аз не вярвам, че някой ще обърне внимание на моя труд, затова няма смисъл да се трудя въобще”? Най-вероятно България все още щеше да чака своите герои, тези, които вярват в нея.
Затова аз призовавам всички да вярват! Първо в себе си, после в това, за което се борите. Ако се провалим, можем да започнем отново и пак да вярваме. Важното е, че нашата вяра придава смисъл и цел на живота, защото е вяра в мечтите.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Човек, който няма вяра, е човек, който няма нищо.Тя е погледът към светлото бъдеще. Тя е ценност, която трябва да имаме, ако искаме да вървим напред. Не бива да позволяваме на никой и нищо да ни я отнеме, защото без нея животът от живот преминава в съществуване и губи своя смисъл.

Усмихни се

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията - метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.
Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"

Любопитни факти за секса

1. Вероятно неведнъж сте чели, че една жена се възбужда за около 20 минути. Е, учени от западен университет опровергават това твърдение. С помощта на термални изследвания на женското тяло те установяват, че женският пол е в състояние да се възбуди точно толкова бързо, колкото и мъжете - за около 11 - 12 минути. Така че, мъже, 8-те допълнителни минути са си чиста лигавщина.
2. Изследване на Асоциацията по семейно планиране в Англия открива, че фаловете с презервативи се получават най-често поради надценяване на мъжкия размер (и съответно изхлузване) или подценяване (и късане). По-реална самооценка, много молим!
3. В Уганда много млади жени масажират срамните си устни със смес от билки, за да ги удължат, защото вярват, че това ги прави по-привлекателни за мъжете.
4. Според едно проучване мъжете, които носят боксерки от полиестер, стават временно стерилни, най-вероятно в резултат на прекалено високата температура и статичното електричество, на които са изложени тестисите. Изводът може да бъде само един: Долу полиестерните гащи!
5. И мъжете са способни на множествени оргазми като жените. Но за да ги достигнат, първият им “финал” трябва да е … без финал! - т.е. без еякулация и загуба на ерекция. Тренировки му е майката!
6. Френският термин за срамните въшки е поетичното papillons d’amour, тоест “пеперуди на любовта”. Пази Боже.
7. Изследвания с ултразвук показват, че мъжките зародиши са в състояние да получат ерекция още по време на последните три месеца от бременността. Всъщност това едва ли учудва някого.
8. Невероятно, но факт: един процент от жените са способни да достигнат оргазъм единствено от стимулация на гърдите. Мъжете, попаднали на тях, трябва да почерпят!
9. В Древна Гърция мъжката изневяра понякога се наказвала с премахване на гениталното окосмяване и пъхане на голяма ряпа в ануса. Без коментар. И все пак, защо точно ряпа?
10. Малко уроци по биология: оргазмът активира парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, който контролира телесните функции почивка и храносмилане, затова болшинството от мъжете заспиват след секс, независимо колко усилия полагат да не го правят. Или не полагат.
11. Хомосексуално поведение се регистрира и при морските кончета, овцете, орангутаните и други животински видове, гласи цитат от научна публикация. Пак там се казва, че през 2003-а двойка мъжки пингвини от зоологическа градина, които “ходели” от години, отгледали заедно бебе-пингвинче. А откъде са го домъкнали си остава тайна…

12. Междувидовият секс е известен феномен. Например, полярните мечки са били изловени с гризлита, алармира предаване-конкурент на “Хванати в изневяра”.
13. Най-възбуждащият аромат за мъжете е комбинация от лавандула и печена тиква, според Фондацията за проучване и лечение с миризма и вкус в Чикаго.
14. В Древен Рим по време на първата брачна нощ някои младоженки сядали в скута на статуя на фалическия бог Mutunus Tutunus, изобразяван с ерекция. Ама веселба е била в тоя Древен Рим, а?…
15. Средната скорост на мъжката еякулация е приблизително 45 км/час.
16. Месецът, в който най-много тинейджъри се разделят с девствеността си, е юни. Да живее лятото!
17. Ако обаче имат сериозна връзка, повечето тинейджъри решават да го правят през декември – нещо като коледен подарък за половинката. И яестита Нова година!
18. Някои аскети-индуси връзват тежести на пениса си и го разтягат до дължина над 30 см. Бреееее!!!
19. Електрическите вибратори са изобретени през 80-те години на 19-и век като средство за лечение на жените от истерия и недиагностицирани медицински състояния, включващи припадъци, нервност и раздразнителност - болести, чиито симптоми явно се повлиявали благоприятно от изпитването на оргазъм. Представяте ли си колко весело, ама наистина весело е било в тогавашните психиатрии!
20. През целия си живот един мъж изхвърля приблизително 17 - 18 л. сперма. Демек - около една бъчонка.
21. Конете изхвърлят около 20 пъти повече семенна течност при еякулация от нашия биологичен вид. Демек - около 20 бъчонки.
22. В императорския дворец на Китай много от ключовите постове били поверени на евнуси. Те съхранявали гениталиите си в буркан на висок рафт като символ на издигането си в по-горните слоеве на обществото.


Източник: zdravno.com