Всеки сам избира и своя затвор, и своя надзирател (есе)

Тълкувайки тази фраза, затворът може да се приеме като символ на заобикалящата среда на човека и неговото ежедневие. Заобикалящата среда е домът, работата или училището, местата, които се посещават независимо какви са те. Ежедневието е поредицата повтарящи се действия, които се извършват в денонощието – от събуждането сутрин до заспиването вечер, и именно заради това е представено като затвор. Изборът им, или иначе казано - изборът на затвор несъмнено играе роля в развитието на личността. Ако моето всекидневие включва посещение на много и различни културни мероприятия, аз ще обогатявам себе си, своите знания и умения. Така животът ми освен интересен става значим. И обратното – аз мога по цял ден да стоя вкъщи и по този начин се откъсвам от света, спира стремежът ми за усъвършенстване и започва бавна деградация. Ето как средата влияе върху нас. Свободни сме да избираме как да прекарваме живота си, но трябва да внимаваме и да помислим, когато решаваме как да изживеем дори един обикновен ден, защото последици от това има.
Последици има и от избора на надзирател, а именно хората, с които комуникира човек. Най-често се общува с приятелите, колегите и семейството и по този начин те са съветник и пример за подражание. Въздействат върху личността чрез своето поведение, възгледи и начин на живот. В този случай познатата на всички ни максима „С какъвто се събереш, такъв ставаш” важи с пълна сила. Когато около мен има интелигентни и амбициозни хора, знаещи какво искат от живота и как да го получат, аз ще се уча и рано или късно ще стана като тях. Има и друг вариант – колкото и да съм успяла, обградя ли се с такива, които бездействат и единствено се оплакват, то аз ще започна да вървя надолу. Масата и обществото винаги са влияли и ще влияят върху личността. Всеки избира с кого да се сдружи, но преди да станем близки с някого и да му се доверим е нужно да го опознаем и да преценим как този човек ще ни въздейства.
Друг е въпросът доколко имаме свобода на решението, което взимаме. Смята се, че свободата се изразява в правото на избор. Но колко такива имаме всъщност? Опциите винаги са ограничени от външни обстоятелства. Аз искам всеки ден да карам сърф, но не живея до океан. Искам да посещавам множество художествени галерии, но това е трудно достижимо, тъй като такива няма в близост. Искам да съм добра приятелка на Барак Обама, но шансът дори да се запозная с него е минимален. Не винаги можем да живеем по начинът, по който искаме, и да се обградим с хората, с които желаем, затова се задоволяваме с вариантите, които имаме. Нужна е реална преценка доколко е възможно да се случи това, което желаем.
Затворът и надзирателят символизират заобикалящата среда, ежедневието на човека и хората около него. Затворът е представен по този начин, защото самото ежедневие е съвкупност от повтарящи се действия, в които индивида се затваря и ограничава. Надзирателят от своя страна е такъв, поради участието му във всекидневието и влиянието, което има. Всеки е свободен да избира как да живее живота си, но този избор винаги е съобразен със средата и вариантите, които имаме.
Към този избор трябва да се подхожда с нужното внимание, защото от него зависи дали ще се качваме нагоре, или ще слизаме надолу.