Вярата (подтези към есе)

Вярата е безпрекословната убеденост в определен авторитет. Обикновено вярата е насочена "навън" към нещо, но тя може да бъде вяра в себе си.
По света има много и различни хора, които са уникални сами по себе си, и всеки един от нас е свободен да вярва в това, което пожелае, според собствените си виждания и убеждения за живота. Дали ще вярваме в определена идея, в доброто и справедливото, в Бог, в утрешния ден, в близък човек, или идол, или в себе си е без значение. Важното е, че вярата придава смисъл на човешкия живот и ни помага да вървим напред дори и в най-трудните моменти.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
С тези стихове Никола Вапцаров затвърждава твърдението, че при загубата на своята вяра човек губи увереността и дори себе си сред останалите.
Вярата е висш идеал, но това не значи, че трябва да й се уповаваме сляпо. Трябва да се размишлява, да се разсъждава, да се подкрепя и да се ръководи. Да се дава всичко от себе си в името й и в това и други хора да вярват в твоята вяра. Така ти ще помагаш на нея и тя ще помага на теб. А човек определено не може без нея.
Вярата е една от колоните, на които се крепи човешкият живот. Тя се явява като опора на всеки, който има нужда от нея. А нима има някой, който не е изпадал в труден за него момент?
А тези, неверниците, които казват, че не вярват в нищо – така те се уповават на собствения си неуспех и в неуспеха на своите дела и сами се обричат на него. Какво щеше да се случи, ако Левски, Ботев и Каравелов бяха казали: „Не вярвам, че България ще бъде свободна”? Какво щеше да се стане, ако Паисий си мислеше: „Аз не вярвам, че някой ще обърне внимание на моя труд, затова няма смисъл да се трудя въобще”? Най-вероятно България все още щеше да чака своите герои, тези, които вярват в нея.
Затова аз призовавам всички да вярват! Първо в себе си, после в това, за което се борите. Ако се провалим, можем да започнем отново и пак да вярваме. Важното е, че нашата вяра придава смисъл и цел на живота, защото е вяра в мечтите.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Човек, който няма вяра, е човек, който няма нищо.Тя е погледът към светлото бъдеще. Тя е ценност, която трябва да имаме, ако искаме да вървим напред. Не бива да позволяваме на никой и нищо да ни я отнеме, защото без нея животът от живот преминава в съществуване и губи своя смисъл.