Приятелството е солта на земята (есе)

събота, март 27, 2010

   Мило Дневниче,
   Напоследък приятелството е незаменима част от живота ми и все повече се замислям за него. Безценно е. Както хората не можем да битуваме без най-обикновената, най-често използвана и най-любима подправка солта, така – без приятелството. Хората около нас удовлетворяват нуждата ни от комуникация, но приятелите се различават от останалите по това, че винаги са до нас.  В добро или лошо те ни изслушват, подкрепят, съветват, обичат.
   Всъщност искам да ти кажа, че сред всичките познати срещнах приятел. Той е страхотен. Споделям всяка добра новина с него. Миналия месец например разбрах, че съм спечелила екскурзия до Италия и той се радва толкова много за мен. Споделеното щастие е два пъти щастие, казват хората. Е, може би не чак двойно, но със сигурност ти става приятно, когато има с кого да изживееш хубавите моменти от всекидневието. Така изразяваш емоциите си, а заедно с тях и част от самия себе си. Успехите на другия също те карат да се чувстваш добре. Приятелството не се състои в това само да извличаш ползите, а и да даваш. Трябва да има обратна връзка в отношенията. Да се преживяват прекрасните моменти заедно, споделяйки, но и да се създават нови такива. Да караш другия да се усмихва и той – теб. Това му е безценното на приятелството – да имаш някого с когото да споделиш всичко хубаво, който те кара да изпитваш приятни емоции, който да разчупва сивото ти ежедневие. А ти, от своя страна, да правиш същото за него.
   Животът не е само усмивки и забавление. Силна нужда от приятел имаш, когато преживяваш тежки моменти. Моят приятел е до мен във всеки един такъв. Наскоро почина любимата ми баба и благодарение на неговата помощ, аз успях да преживея това по-леко. В това се крие същината на дружбата. Всеки може да бъде до теб, когато се забавляваш, но само истинският приятел няма да ти обърне гръб и когато плачеш. Той ще ти подаде ръка и ще те успокои. Винаги можеш да разчиташ на него, дори и когато му се обаждаш в средата на нощта, по никое време. Никога не би ти се присмял и не би ти затворил телефона. Разбира се, ти трябва да си готов да направиш същото за него. Приятелите трябва да се подкрепят, защото заедно стават по-силни. Ако приятелят ти греши в нещо, ти трябва да му го кажеш, но въпреки това да останеш с него. Истинският приятел никога не предава своя другар. Това е толкова успокоително – да знаеш, че винаги ще има някой, който да е с теб. Приятелството е една опора, на която можеш да се облегнеш по всяко време, дори и в най-трудното.
   И така, мило Дневниче, безценно и основно нещо в живота на човека е приятелството. Също, както е солта. Благодарение на дружбата ние се радваме повече и плачем по-малко. Не е ли това прекрасно?


П.П.
Нужно ли е да споменавам, че това е просто художествен текст и всяка прилика с действителни лица и събития е случайна? :)