Бяла тишина ?

Велико Търново.
Автомобил. Автомобил. Автомобил. Автомобил паркира. Хорски смях. Удар с чук от строеж. Машина за рязане на дърва. Музика от !касетофон. Добре, че поне не е чалга. Вик.
Силистра.
Камионът, който събира боклука. Всяка сутрин в осем. Кучешки лай. Котешки бой. Музика от касетофона на кола. В три през нощта, де. Децата викат, та чак се дерат. Детски песнички от детската градина. Тра-ла-ла-ла-ли. Майките им се карат. "Гошоооо, идвай тука."
Златни пясъци.
Хората говорят. Мноооого. И на различни езици, разбира се. Различна музика от различни места. Джаз, поп, хаус. Викачи по заведенията. "Заповядайте при нас - има сафрид, пъстърва, сьомга." Смехове, виканици. Забавно е.
София.
Тук е върхът. Автомобил умножено по един милион. Камион. Тир. Самолет, самолет, самолет. Клаксон. Сирена. Аларма. Музика. Хорски говор, смях, викане. Тракане. Влачене на нещо желязно. Цвърчене. Скърцаща люлка. Всичко едновременно.
Къде остана тишинатаааа? Няма почивка от този безкраен шум. Искам да чуя песента на птичките. Валенето на дъжда. Шумолящия в листата на дърветата вятър.
Знаете ли какво е прекрасен детски спомен? Аз на село, сутрин в леглото. Точно срещу прозореца се вижда дърво. На него има гнездо. Не се чува нищо друго освен тихичко:
Гу-гу-гу.
Гу-гу-гу.
Гу-гу.....