Същественото за човека е невидимо за очите (есе)

   Най-същественото за човека са неговите духовни ценности -  тези, благодарение на които той се чувства щастлив, развива се като личност и помага и на други хора да го направят. Можем ли да видим с очите си здравето, свободата, любовта, знанието? Можем да видим техния израз, но не и самите тях. Човешките очи виждат единствено материалното, но нима то е най-същественото?

   Материалното, само по себе си, без комбинация с духовна ценност, не би могло да направи човека щастлив и успял. По света има изключително много хора, които се стремят единствено към богатство като смятат, че то е ключът към тяхното щастие, че то ще им донесе всичко останало от само себе си и без никаквни допълнителни усилия. Но „внимавай какво си пожелаваш“ са казали хората. Представете си богат човек без здраве и свобода. Той не би могъл да оцени, дори да притежава видимото, защото ще е закован на легло или в някоя килия, но и в двата случая ще е затворник на самия себе си. Представете си милионер, в чийто живот няма и капка от любов. Той не би могъл да се радва пълноценно на имуществото, защото самотата ще го обгръща от всички страни. А паралия без знание би бил просто неуспял глупак с богатство, което най-вероятно дори не е заслужил. Нима тези хора са щастливи? Ако техните пари и имоти ги правят такива, то те са абсолютно пусти отвътре, не притежават нормалните човешки ценности и нужди, от което можем да стигнем до извода, че дори са вид изроди. Защото изродът може да бъде не само човек с физически недъг, а и с психически такъв. А липсата на нормална ценностна система, липсата на духовност можем да наречем точно недъг. Богатството би могло да спомогне за щастието на човека, би улеснило постигането на неговите цели, но в никакъв случай само то не би могло да го ощастливи. Още по-малко може да се твърди, че то е най-важното за човека.

   Пишейки „Малкият принц“, Антоан дьо Сент Екзюпери показва на „големите“, че едно дете може да бъде много по-мъдро и оригинално от тях, защото неговото мислене не е продиктувано дотолкова от обществото и не е мислене „в калъп“. Но освен това, Екзюпери твърди, че у много от съвременните хора се губят духовните ценности и го казва най-вече чрез израза „Най-същественото е недивимо за очите“. Един човек би могъл да бъде щастлив, без да притежава имуществени блага. Например  мъж, който е здрав, свободен, има семейство, което го цени и обича, има знание, благодарение на което си изкарва прехраната и същевременно с това е полезен и на обществото. От щастието би могла да го раздели единствено алчността. Ценностите могат да са свързани по някакъв начин и с материалното, но те най-вече трябва да са „обърнали поглед“ към духовното, защото то прави човека от човече в Човек. Именно безплътното – нравствеността, съзнанието, морала разграничават нас, хората, от животните.  А завръщането към физическото и материалното ни принизява по-близо до тях и това е една голяма крачка надолу за човечеството като цяло. Най-важното за човка е духовността – тя го прави щастлив и тя го издига.

   Материалните блага не носят щастие и успех. Те могат единствено да спомогнат за тях. Най-същественото нещо за човека са неговите духовни ценности, а тях той не може да види с очите си. Може единствено да ги усети, да ги цени и да им се радва.