Бяла тишина ?

Велико Търново.
Автомобил. Автомобил. Автомобил. Автомобил паркира. Хорски смях. Удар с чук от строеж. Машина за рязане на дърва. Музика от !касетофон. Добре, че поне не е чалга. Вик.
Силистра.
Камионът, който събира боклука. Всяка сутрин в осем. Кучешки лай. Котешки бой. Музика от касетофона на кола. В три през нощта, де. Децата викат, та чак се дерат. Детски песнички от детската градина. Тра-ла-ла-ла-ли. Майките им се карат. "Гошоооо, идвай тука."
Златни пясъци.
Хората говорят. Мноооого. И на различни езици, разбира се. Различна музика от различни места. Джаз, поп, хаус. Викачи по заведенията. "Заповядайте при нас - има сафрид, пъстърва, сьомга." Смехове, виканици. Забавно е.
София.
Тук е върхът. Автомобил умножено по един милион. Камион. Тир. Самолет, самолет, самолет. Клаксон. Сирена. Аларма. Музика. Хорски говор, смях, викане. Тракане. Влачене на нещо желязно. Цвърчене. Скърцаща люлка. Всичко едновременно.
Къде остана тишинатаааа? Няма почивка от този безкраен шум. Искам да чуя песента на птичките. Валенето на дъжда. Шумолящия в листата на дърветата вятър.
Знаете ли какво е прекрасен детски спомен? Аз на село, сутрин в леглото. Точно срещу прозореца се вижда дърво. На него има гнездо. Не се чува нищо друго освен тихичко:
Гу-гу-гу.
Гу-гу-гу.
Гу-гу.....

Същественото за човека е невидимо за очите (есе)

   Най-същественото за човека са неговите духовни ценности -  тези, благодарение на които той се чувства щастлив, развива се като личност и помага и на други хора да го направят. Можем ли да видим с очите си здравето, свободата, любовта, знанието? Можем да видим техния израз, но не и самите тях. Човешките очи виждат единствено материалното, но нима то е най-същественото?

   Материалното, само по себе си, без комбинация с духовна ценност, не би могло да направи човека щастлив и успял. По света има изключително много хора, които се стремят единствено към богатство като смятат, че то е ключът към тяхното щастие, че то ще им донесе всичко останало от само себе си и без никаквни допълнителни усилия. Но „внимавай какво си пожелаваш“ са казали хората. Представете си богат човек без здраве и свобода. Той не би могъл да оцени, дори да притежава видимото, защото ще е закован на легло или в някоя килия, но и в двата случая ще е затворник на самия себе си. Представете си милионер, в чийто живот няма и капка от любов. Той не би могъл да се радва пълноценно на имуществото, защото самотата ще го обгръща от всички страни. А паралия без знание би бил просто неуспял глупак с богатство, което най-вероятно дори не е заслужил. Нима тези хора са щастливи? Ако техните пари и имоти ги правят такива, то те са абсолютно пусти отвътре, не притежават нормалните човешки ценности и нужди, от което можем да стигнем до извода, че дори са вид изроди. Защото изродът може да бъде не само човек с физически недъг, а и с психически такъв. А липсата на нормална ценностна система, липсата на духовност можем да наречем точно недъг. Богатството би могло да спомогне за щастието на човека, би улеснило постигането на неговите цели, но в никакъв случай само то не би могло да го ощастливи. Още по-малко може да се твърди, че то е най-важното за човека.

   Пишейки „Малкият принц“, Антоан дьо Сент Екзюпери показва на „големите“, че едно дете може да бъде много по-мъдро и оригинално от тях, защото неговото мислене не е продиктувано дотолкова от обществото и не е мислене „в калъп“. Но освен това, Екзюпери твърди, че у много от съвременните хора се губят духовните ценности и го казва най-вече чрез израза „Най-същественото е недивимо за очите“. Един човек би могъл да бъде щастлив, без да притежава имуществени блага. Например  мъж, който е здрав, свободен, има семейство, което го цени и обича, има знание, благодарение на което си изкарва прехраната и същевременно с това е полезен и на обществото. От щастието би могла да го раздели единствено алчността. Ценностите могат да са свързани по някакъв начин и с материалното, но те най-вече трябва да са „обърнали поглед“ към духовното, защото то прави човека от човече в Човек. Именно безплътното – нравствеността, съзнанието, морала разграничават нас, хората, от животните.  А завръщането към физическото и материалното ни принизява по-близо до тях и това е една голяма крачка надолу за човечеството като цяло. Най-важното за човка е духовността – тя го прави щастлив и тя го издига.

   Материалните блага не носят щастие и успех. Те могат единствено да спомогнат за тях. Най-същественото нещо за човека са неговите духовни ценности, а тях той не може да види с очите си. Може единствено да ги усети, да ги цени и да им се радва.

На нас, с любов

Една едничка мисъл. Просто мисъл, преминала през съзнанието, подобно на лъч светлина. Прокрадва се между останалите, тихичко и нежно излиза на повърхността. Какво е способна да направи тя? Пулсът се ускорява, кожата леко настръхва, зениците се разширяват, а на лицето се появява усмивка. Не, тя не е от онези широки, весели усмивки. Тя мека и съвсем трудно забележима. Но е там, има я и е факт. Тя е...     
   Мисълта за теб. Прекрасна. Не е просто мисъл, превърнала се е в нещо повече – копнеж, блян, мечта... За теб. Лъчът светлина вече е слънце, което ме огрява. Гали ме по кожата и даже леко ми пари. Но ми харесва, ах, как ми харесва! Дотолкова, че искам да ме изгори цялата, да ме превърне в пепел, после като феникс да се възродя наново и така пак и пак, и пак, и пак!... До безкрай.
   По дяволите, как те искам! Имаш ли представа? Бурно, неописуемо, недопустимо желание ме разтърсва из основи! Очите, усмивката, ръцете, докосванията, жестовете. Целия те искам! До мен, всеки ден, всяка вечер, всяка сутрин, но да си близо. Да те милвам нежно, да те прегръщам силно, да те целувам страстно. Да те усещам... и да е прекрасно.
   Иде ми да обърна света наопаки, да го завържа, да избягам от него и да дойда при теб. Времето изплашено да спре, за да ни остави да изживеем своята приказка. Ще я напишем така, както на нас ни харесва, ще я изпълним с най-красивите и трогателни думи. След това ще я украсим с рисунки във всички нюанси – жълто, червено, синьо, зелено...И накрая ще я подпишем доволни:
                                                                                 На нас, с любов