"Не ме наричай комерс, ъндърграунд или олдскул!"

 - Ти що носиш кецове, емо ли си?
- (?!) Не съм емо.
- Метълка ли си?
- (?!) И метълка не съм.
- Ами ква си?
- Никва не съм.
Нося кецове, защото ми е удобно!


- Бе, ква е тая розовата блуза, ти не си ли ъндъргаунд?
- (?!)
Кой ги пише правилата, нещо, нещо не разбрах?


А ти ъндърграунд ли си? Носиш си дрешките, слушаш музиката. Ама като я слушаш чуваш ли я? Настръхваш ли, смееш ли се, плачеш ли, ядосваш ли се, усещаш ли чувството? А начина ти на живот какъв е, което всъщност е определящото?
Да се стремиш сляпо към некомерсиалното е същото като да се стремиш сляпо към комерсиалното, не мислиш ли? Още повече, че точно тогава, когато спреш да се стремиш към каквото и да е, ставаш такъв, ставаш си ти. Разбираш ли?
Опитах и от двете страни, нито едната не ме привлече, точно щото глупостта им е еднаква, просто в различна насока. Има такива, такива, такива и такива... аз стоя и ги гледам. Точка.