"Не ме наричай комерс, ъндърграунд или олдскул!"

 - Ти що носиш кецове, емо ли си?
- (?!) Не съм емо.
- Метълка ли си?
- (?!) И метълка не съм.
- Ами ква си?
- Никва не съм.
Нося кецове, защото ми е удобно!


- Бе, ква е тая розовата блуза, ти не си ли ъндъргаунд?
- (?!)
Кой ги пише правилата, нещо, нещо не разбрах?


А ти ъндърграунд ли си? Носиш си дрешките, слушаш музиката. Ама като я слушаш чуваш ли я? Настръхваш ли, смееш ли се, плачеш ли, ядосваш ли се, усещаш ли чувството? А начина ти на живот какъв е, което всъщност е определящото?
Да се стремиш сляпо към некомерсиалното е същото като да се стремиш сляпо към комерсиалното, не мислиш ли? Още повече, че точно тогава, когато спреш да се стремиш към каквото и да е, ставаш такъв, ставаш си ти. Разбираш ли?
Опитах и от двете страни, нито едната не ме привлече, точно щото глупостта им е еднаква, просто в различна насока. Има такива, такива, такива и такива... аз стоя и ги гледам. Точка.

Обичам...

Обичам пролетта.
Обичам миризмата на дъжда.
И миризмата на прясно окосена трева.
И особено много обичам миризмата на книгите.
Обичам люляци.
Обичам бутерки, банички, палачинки, еклери, бисквитки, шоколад във всичките му форми иииии.....
Обичам кафето и първата цигара сутрин.
Обичам изгрева.
Обичам да не спя цяла нощ.
Обичам забързаността на града.
И забързаността в моето ежедневие.
Обичам Jack.
Обичам Cosmopolitan.
Обичам края на партитата.
Обичам приказките.
Обичам животните.
Обичам да пиша разни глупости някъде си.
Обичам да пътувам.
Обичам приключенията, адреналина и нестандартните преживявания.
Обичам и да мързелувам и да си стоя пред компа.
Обичам да наблюдавам хората.
Обичам току що навалелия и неотъпкан сняг по пътищата. И да го тъпча обичам. :)
Обичам да се къпя вечер в морето.
И вечерите в кръчма до плажа.
Обичам да гледам нощното небе. И метеоритните дъждове.
Обичам хората, които ме обичат.
Обичам да получавам и да давам обич.
Накратко казано обичам да обичам.
И още много неща обичам.
А ти какво обичаш ?