Събуждам се рано, рано в хотелската стая. Обичам хотелските стаи, имат странно, приятно излъчване. Винаги спя непробудно на чуждо място. Минавам набързо през банята и тоалетната, както си му е реда, да се освежа малко, и навличам стария бански. Три-четири годинки май направихме с него, ама все не ми се иска да го сменям. Отгоре плажната рокличка, отпред изтопосано сладкото личице на HelloKitty. Какво да правиш, детското в мен още се обажда. Поглеждам през прозореца: плажни хавлии простряни навсякъде, красива гледка. Ами красива е пък.
Давай да тръгвам, казвам си, времето лети. Пътьом се отбивам в някое заведение, да си изпия сутрешното кафе, че ще ме зацепи главата пак. Сервитьорката е мила. За жалост, леко несръчна - излива горещото кафе отгоре ми. Не, не, не й се сърдя, разбирам я. Почерпи ме момичето, неудобно й стана.
По пътя хора много - българи, чужденци, отдалеч се познава кой кой е. Разни парцаливи магазинчета, после ще им обърна внимание. Сега отивам другаде...
Плажа... Морето е бурно, точно, както го обичам - по-интересно е така. И миризмата... ох, усещаш ли я? Събувам джапанките, пясъкът е горещ. Една мидичка ми се забива в крака. Плащам си определената сума за чадър, събличам се, постилам кърпата и се мажа с плажно масло. Досадно ми е, ама ставам като рак иначе. Оглеждам хората около мен: семейство с куп дечурлига, ще ми пищят през цялото време и ще ми хвърлят пясък отгоре; две мацки по монокини дремят и събират погледите на отсрещните турбо гъзари; някаква компанийка плющят карти и се веселят. Идилия.
Слагам iPoda, не мога да търпя да ми викат на главата. Пускам нещо лекичко, мелодично, веселко, абе, лятно да е. Хващам книжката и тя отговаря на същите критерии. Слънцето напича, напича. Май трябваше по-рано да дойда, а?
В морето има тук, там някое водорасло, гадна работа. Заобикалям го с погнуса и газ напред, ще се хвърлям върху вълните. Забавно е. Поне медузи няма, отвратителни са. Някви до мен много лошо ме плискат в очите, ама ей сега ще ги наплискам и аз. Добре, че си подстригах косата. Иначе беше много неудобно, ставаше цялата в пясък и така се изтощава, мани, мани.
Един часа стана, да взема да се махам, че и огладнях. Не ми се ядат дюнери, ще седна като бял човек в някоя долнопробна кръчма. Чудя се какво да си поръчам, нещо по-различно, нещо морско. Нека сега да са миди, да не се изхвърлям съвсем. Макар че и акула мога да изям, ако ми дадат, толкова съм гладна.
Обикалям магазинчетата, боклукчиви работки, мама му стара, ама хващат окото. Взех си пръстен за крак. Интересно. Искам да експериментирам.
Прибирам се в хотелската стая, взимам един душ и сядам, уж, да си чета книжката, но заспивам на третата страница. Морето измаря, измаря. Докато се събудя и станало осем, тъкмо време за вечеря. Понатоквам се прилично с някое секси потниче и малко грим, няма да се излагаме я.
Навън се е разхладило вече, идеално е. Хората са още повече, заинтригуват ме. Отивам към един рибен ресторант, много ми го хвалиха. Поръчвам си риба, чието име не мога да изрека. Така и не ги запомних коя риба каква е. Вкусна е, не мога да се оплача. За десерт - една голяяяяяма мелба. Пияната компания от съседната маса ми развалят спокойствието. Оставям на сервитьора тлъст бакшиш и се отправям на разходка.
Обичам летните вечери, особено на морето. Шумно е, чува се различна музика отвсякъде, но пък е някак толкова спокойно, прохладно, приятно. Хората се забавляват, смеят се. Спирам се на една сергийка и си купувам гривнички, направени от мидички, няма как да се мине без това. Купувам повечко, да подаря и на някоя приятелка. На приятеля ми - една книга с антикварна стойност, някакъв ужас, надявам се да му хареса. Ще се види.
Стигам до плажа. През нощта е най-красив. Лунният сърп се отразява във вече спокойната вода. Е, това ми е любимият момент. Оглеждам се - безлюдно. Свалям дрехите и се затичвам към водата. Няма такова усещане!
