Една едничка мисъл. Просто мисъл, преминала през съзнанието, подобно на лъч светлина. Прокрадва се между останалите, тихичко и нежно излиза на повърхността. Какво е способна да направи тя? Пулсът се ускорява, кожата леко настръхва, зениците се разширяват, а на лицето се появява усмивка. Не, тя не е от онези широки, весели усмивки. Тя мека и съвсем трудно забележима. Но е там, има я и е факт. Тя е...
Мисълта за теб. Прекрасна. Не е просто мисъл, превърнала се е в нещо повече – копнеж, блян, мечта... За теб. Лъчът светлина вече е слънце, което ме огрява. Гали ме по кожата и даже леко ми пари. Но ми харесва, ах, как ми харесва! Дотолкова, че искам да ме изгори цялата, да ме превърне в пепел, после като феникс да се възродя наново и така пак и пак, и пак, и пак!... До безкрай.
По дяволите, как те искам! Имаш ли представа? Бурно, неописуемо, недопустимо желание ме разтърсва из основи! Очите, усмивката, ръцете, докосванията, жестовете. Целия те искам! До мен, всеки ден, всяка вечер, всяка сутрин, но да си близо. Да те милвам нежно, да те прегръщам силно, да те целувам страстно. Да те усещам... и да е прекрасно.
Иде ми да обърна света наопаки, да го завържа, да избягам от него и да дойда при теб. Времето изплашено да спре, за да ни остави да изживеем своята приказка. Ще я напишем така, както на нас ни харесва, ще я изпълним с най-красивите и трогателни думи. След това ще я украсим с рисунки във всички нюанси – жълто, червено, синьо, зелено...И накрая ще я подпишем доволни:
На нас, с любов
