Една мъничка пролука и от нея зейва светлина, прозрение в тъмната нощ. Поглеждаш през нея, въздухът удря ледена струя в окото ти. Виждаш това, което дълбоко в себе си винаги си знаел, но никога не си намирал подходящите думи да го изкажеш. Все ти се е изплъзвало, някаква нишка в него се е скъсвала. И ето го сега пред теб - цяло целеничко и буди вълнение, радост и тъга. Една окова, или пък свобода? Тежка буца засяда в гърдите ти.
Отместваш поглед и забелязваш стаята - придобила нови цветове и нюанси, само заради една мъничка светлинка.
Ала слънцето навън започва да изгрява и с него се губи и тя. Връща те в "реалността". Искам да го съхраня...
