Няма да си кривя душата - обичам материалните неща. Обичам си дънките Levi's, обичам парфюмите на Chanel, обичам и скъпото уиски. Обичам и усещането за сигурност, което ми носят парите в брой в портфейла ми. Спор няма - нужни са.
Въпросът ми обаче е друг - защо успехът се измерва в пари?
През '54 година, психологът Маслоу "създава" пирамида на човешките потребности. На най-долното стъпало стоят физиологичните нужди, като храна и вода. Следва нуждата от сигурност, след което принадлежност(семейство и приятели), увереност, а на най-горното пето стъпало стои самопознанието. За да се изкачиш на следващото стъпало е нужно да удовлетвориш предното, иначе нещо все ще куца някак.
Парите удовлетворяват най-вече нуждите от първото стъпало (та дори не изцяло), също и от второто. Останалото си е чисто изкривяване.
И какво излиза? Че за успех се смята постижението да имаш храна и покрив над главата си? Аз лично го намирам за леко глупаво, ама ей на! Аз ли съм крива или светът?
